Пролог: Тайната градина под кожата

В едно спокойно кралство, наречено Тяло, имало тайна градина — невидима за всички, освен за лекарите и магьосниците. 

В тази градина спал Липомчо — малка мастна топчица с характера на мързелив котарак.

Липомчо обичал да се търкаля по меките ливади на тялото, да се гушка в тъканите и да гледа света с полузатворени очи. Никога не искал да създава проблеми, но понякога се появявал на неудобни места, където хората започвали да го усещат. 

Глава I: Малката изненада

Хората първо не го забелязвали. Липомчо се протягал лениво като котарак на слънце, изгряващ с топло петънце под кожата. 

• Понякога бил приятел — пазел хората от студ и леко ги гъделичкал, когато се движели. 

• Понякога бил малко досаден — правел ги да се чудят: „Може би трябва да го преместим?“
  
  

Липомчо обаче само мързеливо отварял едно око и въздъхвал:

„Хайде, оставете ме да поспя още малко…“ 

Глава II: Майсторите на градината

И тогава се появили Майсторите на градината — лекарите и магьосниците на тялото. 

• Те имали магически инструменти, които можели да преместят Липомчо без да наранят околната градина.

• Липомчо понякога се съпротивлявал, точейки нокти като котарак, но Майсторите знаели как да го убедят да се отпусне. 

С правилната грижа градината ставала спокойна, а хората можели да се движат свободно и да се радват на своята кожа. 

Глава III: Малката поука

Липомчо е малък герой с ленив котешки чар, който не иска да вреди, но понякога трябва да бъде преместен, за да има хармония.

• Никой не го мрази, просто хората искат своя комфорт и красота.

• С помощта на Майсторите на градината, Липомчо може да остане безопасен, без да нарушава мира.

„Малките топчици понякога носят спокойствие, но истинската магия е в правилното място и време.“