Отстраняването на бенки с лазер изглежда бързо и естетично, но не е безопасно за много видове кожни лезии. Причината е, че лазерът унищожава тъканта, вместо да я изреже. Това крие сериозни рискове, включително и за развитието или пропускането на меланом — най-опасният рак на кожата. Предпоставките за това са:

1. Липса на хистологично изследване

При лазерното премахване тъканта се изпарява и няма как да бъде изследвана под микроскоп. А именно патохистологичното изследване е единственият метод, който може да потвърди дали бенката е доброкачествена, диспластична (предракова) или ранна форма на кожен рак. Методът също така определя чистотата на резекционните линии - дали е изрязанa в здраво. Без това изследване съществува риск злокачествено изменение да остане неразпознато.

2. Риск от непълно отстраняване

Лазерът премахва само повърхностната част на лезията. Клетки от нея могат да останат в дълбоките слоеве на кожата и да продължат да се делят и да доведат до рецидив.

3. Възможност за развитие на амеланотичен меланом

Ако първоначалната лезия е имала злокачествен потенциал, лазерът може:

• да унищожи пигмента и новият тумор става безцветен /амеланотичен/

• да промени структурата на тъканта

• да остави дълбоки меланоцитни клетки, които започват да растат отново

Това може да доведе до амеланотичен меланом — форма на меланом, която няма тъмен цвят и изглежда като:

• розово петно или възелче, подобно на белег

• раничка, която не зараства

• червеникава зона с малки кръвоносни съдове

Този тип меланом често се разпознава късно, защото не прилича на обикновена „черна бенка“ а по-скоро на белег от изгаряне. 

4. Трудно разпознаване на рецидив - след лазерно третиране кожата е променена и съществува риск да се диагностицира ракът в по-късен стадий.

5. Погрешно усещане за безопасност - много пациенти смятат, че „щом бенката е изчезнала, всичко е наред“. Но след лазер:

• няма доказателство какво е било премахнато и дали е премахнато напълно

• не може да се определи дали е имало рискови клетки

• липсва проследяване на началния стадий

Всяка съмнителна, пигментна, променяща се или тъмна лезия трябва да се премахва хирургично, и да се изпрати за патохистологично изследване. 

Какво е правилното поведение при съмнителна бенка?

• дерматоскопия

• хирургично изрязване в здрави граници

• хистологично изследване

• проследяване

Хирургчната ексцизия е единственият безопасен и международно стандартизиран метод за отстраняване на бенки. Тя е Златен стандарт за безопасно премахване. Последващото хистологично изследване позволява точна диагноза и гарантира, че няма останали клетки от образуванието в дълбочина.

За амеланотичен рецидив трябва да се мисли, ако след лазерно отстраняване на бенка се появи:

1. Растеж на мястото (петно, възел, уплътнение).

2. Розов/червен възел, без пигмент.

3. Съдови промени – телангиектазии или разширени съдове.

4. Рана, която не заздравява > 3–4 седмици.

5. Уплътняване или твърд участък около белега.

6. Кървене, корички, които постоянно се връщат.

7. Малки нови “пъпчици” около мястото (сателити).

8. Бърза промяна във формата/структурата.

Какво НЕ се прави:

• не се премахва повторно с лазер

• не се чака „да видим дали ще се оправи“

• не се третира с кремове, мехлеми, киселини

• не се приема, че е „само белег“, ако расте или се променя

Розово + растеж + уплътняване на мястото на отстраняване с лазер = хирургично отстраняване с патохистологично изследване! 

Някои малки, тъмни петънца по кожата, които често се възприемат като привлекателни или съблазнителни се означават като „белег (знак) за красота“. От медицинска гледна точка такива „белези за красота“ обикновено са бенки (меланоцитни невуси). Единствената разлика е, че „бенка“ е научен термин, докато „белег за красота“ е свързана с естетическата стойност и разположението на бенката. Не всички бенки са белези за красота, но всички белези за красота са бенки. Можете да се родите с такъв или да се сдобиете с него на по-късен от живота си. 

    Характеристики: Белезите за красота са малки, тъмни петна по кожата, които обикновено са с кръгла или овална форма. Те обикновено са плоски или леко повдигнати и имат еднакъв цвят, вариращ от светлокафяв до черен. Белезите за красота са относително малки, обикновено с диаметър по-голям от 6 мм. (¼ инч - ако е по-голям от четвърт инч, трябва да бъде прегледан от дерматолог!)

    Знаците за красота или mouches (мухи) на френски започват да стават модерни през 16-ти век във Франция сред френската аристокрация. Мушът обикновено се изработвал от хартия, коприна или кадифе в различни форми - включително сърца, спатия, купа и се нанасял върху лицето като форма на грим . Освен декоративната си стойност, лепенките се използвали да скрият белези от едра шарка, рани от сифилис или акне.

    Много, актриси и други знаменитости са известни със своите белези за красота – Мерилин Монро, Елизабет Тейлър, София Лорен, Синди Крауфорд, Анджелина Джоли, Натали Портман, Ева Мендес, Кейт Ъптън, Кели Роуланд, Рейчъл Билсън и др.

    Изключително важно е да следите всички промени в размера, формата, цвета или текстурата на тези „белези за красота“. Ако забележите съществени промени или имате притеснения относно някой от тях, трябва да посетите дерматолог за изследване и

оценка на необходимостта за 

отстраняване.